Просрочените бързи кредити пораснаха с 14% само за три месеца
В сериозните за България месеци на коронавирус ограничения просрочията при така наречен бързи заеми внезапно са нараснали. Само през април-юни необслужваните заеми са се нараснали с 14%, демонстрират данните на Българска народна банка. Това е интервалът, в който цели стопански браншове бяха блокирани поради епидемията и доста хора изгубиха приходите и работата си или бяха пратени в неплатен отпуск.
Според статистиката на централната банка поради усложнения на клиентите и неплатени вноски единствено за трите месеца проблематичните вземания на компаниите за бързи заеми са се нараснали от 188 млн. на 215 млн. лв..
Успокоително е, че макар внезапното нарастване просрочените заеми представляват само 7% от всички отпуснати средства. За съпоставяне през 2016 година делът на необслужваните " лесни " заеми беше съвсем тройно по-голям - 20 на 100.
Кризата е охладила желанието на българите да теглят, а на компаниите да отпускат кредити, разкрива статистиката на Българска народна банка. През второто тримесечие на годината общият размер на бързите заеми е понижен от 3 милиарда на 2.95 милиарда лв..
РИСКОВЕ
Голяма част от клиентите на " магазините " за бързи заеми са жители, които не могат да получат финансиране от банки. Обикновено това са хора, чиито приходи са ниски, нямат парцели и не могат да показват поръчителство за дълга си. И защото се считат за рискови клиенти, получават заеми с лихви, надалеч по-високи от тези по елементарните банкови заеми. Това пък прави този вид длъжници още по-уязвими и те елементарно изпадат в неспособност да си заплащат вноските. Засега сумата на необслужваните бързи заеми не е толкоз огромна като % от портфейлите на небанковите институции, но в идващите месеци ситуацията евентуално ще се утежнява, защото към този момент не се вижда краят на коронакризата.
Според статистиката на централната банка поради усложнения на клиентите и неплатени вноски единствено за трите месеца проблематичните вземания на компаниите за бързи заеми са се нараснали от 188 млн. на 215 млн. лв..
Успокоително е, че макар внезапното нарастване просрочените заеми представляват само 7% от всички отпуснати средства. За съпоставяне през 2016 година делът на необслужваните " лесни " заеми беше съвсем тройно по-голям - 20 на 100.
Кризата е охладила желанието на българите да теглят, а на компаниите да отпускат кредити, разкрива статистиката на Българска народна банка. През второто тримесечие на годината общият размер на бързите заеми е понижен от 3 милиарда на 2.95 милиарда лв..
РИСКОВЕ
Голяма част от клиентите на " магазините " за бързи заеми са жители, които не могат да получат финансиране от банки. Обикновено това са хора, чиито приходи са ниски, нямат парцели и не могат да показват поръчителство за дълга си. И защото се считат за рискови клиенти, получават заеми с лихви, надалеч по-високи от тези по елементарните банкови заеми. Това пък прави този вид длъжници още по-уязвими и те елементарно изпадат в неспособност да си заплащат вноските. Засега сумата на необслужваните бързи заеми не е толкоз огромна като % от портфейлите на небанковите институции, но в идващите месеци ситуацията евентуално ще се утежнява, защото към този момент не се вижда краят на коронакризата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ